Жанр: Биографичен, Драма, Исторически

Времетраене: 109 мин.

Държава: Великобритания

Режисура от: Саймън Къртис

Актьорски състав: Хелън Мирън, Райън Рейнолдс, Даниел Брюл, Кейти Холмс, Татяна Маслани, Макс Айрънс, Чарлс Данс, Антье Трауе, Елизабет Макгавърн, Джонатан Прайс, Франсис Фишер, Мориц Блайбтрой, Том Шилинг, Алън Кордунер, Хенри Гудман и др.

Сюжет: По спомените на Мария Алтман и Е. Рандол Шьонберг. Мария Алтман (Хелън Мирън) никога не е искала да се връща в родната си Австрия, след като тя е нападната от немските войски през Втората световна война и цялото й еврейско семейство е избито. Но в края на 90-те години тази витална стара дама предприема пътуване от Лос Анджелес до Виена, където - в двореца “Белведере” - е изложена картина, някога принадлежала на семейството й. С портрета в стил ар нуво "Adele Bloch-Bauer I" (1907 г.), наричан още "Goldene Adele" и "Жената в злато", прочутият австрийски художник Густав Климт (Мориц Блайбтрой) обезсмъртява лелята на Мария – дамата от виенското висше общество Аделе Блох-Бауер (Антье Трауе). Тя умира през 1925 г., като завещава творбата чрез съпруга си на Австрийската държавна галерия. През 1938 г. съпругът й бяга в Прага и Цюрих, а нацистите конфискуват картината, която след войната става известна и като „Австрийската Мона Лиза”, но през 1941 г. е придобита от австрийската държавна галерия, намираща се в двореца Белведере. През 1945 г. обаче, съпругът на покойната Блох-Бауер завещава творбата на своите племенници и племеннички, сред които и Мария Алтман. От 2000 до 2006 г. тя води съдебна битка с австрийското правителство за реституция на картината. Арбитраж от австрийски съдии в крайна сметка решава в полза на Алтман, която през юни 2006 г. я продава за 136 милиона долара на галерия в Ню Йорк. Филмът разкрива емоционалната борба, предприета от Мария и адвоката й Ранди (Райън Рейнолдс), внук на композитора Арнолд Шьонберг и достигнала и до Върховния съд на САЩ. Филмът показва протеста на личността срещу забравата, поддържаната от властта алчност и суетата на виенските пазители на изкуството, и не на последно място – невежеството, с което унищожението на евреите е често опрощавано в следвоенна Австрия.