Форуми на YavkA.net

Топ 10 на най-тъпите български поговорки

Българският фолклор е огромно богатство, чиято стойност никога не бихме оспорили.

Трудно обаче можем да сме безкритични към някои от любимите ни поговорки,

сред които блестят крайно вредни максими. Глупостта се предава с поколения и

се съхранява като национално богатствo. Ето кои са 10-те най-вредни български поговорки,

от които колкото по-бързо се отървем, толкова по-добре. Не че някога ще стане, де.


10. Недей да откриваш топлата вода

С каквото и да се захване българинът, той вече знае, че е бил изпреварен.
Някой е открил топлата вода и само си губиш времето, ако се пробваш на свой ред.
Има по-умни, по-кадърни нации, които са истински откриватели, ти къде си тръгнал бе човек.
Я спокойно. Пий една студена вода и недей да търсиш топлата.

9. Учи, за да не работиш

Особено изречение, загатващо за амбивалентното отношение на българина към образованието.
То е начин да прецакаш системата и ако може да се уредиш в офисче, вместо да бъркаш бетона.
Който учи, не го прави, за да усвои някакви знания, а за да разбере как да прецака другите,
дето наистина трябва да бачкат. Ученето, по парадоксален начин, е най-прекият път към мързела.
Разбира се, има и един по-лесен вариант, резюмиран в "Не могат да ми плащат толкова малко, колкото малко мога да работя".

8. Мълчанието е злато

Ето я, златната максима. Отваряй си очите на чекрък, но устата - въобще!
Сократ е казал: "Заговори, за да те видя". Българинът обаче е предпочел да остане невидим.
Словото е риск за безумци. Мълчи си и кротувай. Впрочем, по този повод има едно
стихотворение "Когато те дойдоха" на Мартин Нимьолер. Ти обаче не си го чувал,
защото любимият ти роман е "Под игото".

7. Ден година храни и бели пари за черни дни

Принципно, нямаме нищо против. Действително е така.
Лошото еq че това мислене води до трайни увреждания при хората,
които действително разчитат на "деня-година". Най-адекватният пример са безбройните
изнудванки по българското Черноморие, които гледат да ти свалят кожата от гърба,
понеже такава им е "сезонната работа". А в добавка към тази поговорка е и събирането
на "Бели пари за черни дни". Която също е особено интересно - неминуемо се предполага,
че черните дни ще настъпят и още как! Не си харчи парите за екскурзии, хубаво вино,
срещи с приятели! Ще дойдат черните дни и тогава ще съжаляваш за онова лято,
в което си си позволил да отидеш в Париж. Поне да си беше купил боб с кренвирши на консерви,
че да не даваш грешни пари, знаеш ли как отива бързо еврото...!

6. Крушата не пада по далеч от дървото

И кръвта вода не става! Човек, колкото и да се опитва, е осъден в най-добрият случай
да повтори грешките на родителите си. Промяната не съществува, а всички сме едни постоянно
репродуциращи се щампи, патриархално осъдени да наподобяват максимално семействата си
Да се чудиш изобщо защо хората в България се размножават при положение, че резултатът така или иначе
ще е един и същ. Може да си станал ИТ специалист, да си заминал да учиш в Лондон,
или пък да си натрупал стотици книги в библиотеката - не ми се прави, същия си като дядо си! Одрал си му кожата!

5. Една птичка - пролет...

Виждаш човек, целеустремен, погълнат от кауза, идея или занимание. Странна работа - той наистина
е отдаден на някакво поприще, а не е като теб да си мухлясва сладко-сладко. Е, вдигаш рамене...
Една птичка пролет не прави! Къде е тръгнал, нищо няма да промени тоя, не вижда ли, че е сам в цялата работа,
разсъждава умно простият българин. Когато Джон Ленън пее "You may say I'm a dreamer. But I'm not the only one",
не е знаел, че винаги по всяко време има един тъп българин, който мисли тъкмо обратното: че колкото повече си мечтател,
толкова повече си сам.

4. Дума дупка не прави

Силата на думите е преувеличена! Това, че светът е създаден с "В началото бе словото"
не засяга българите или поне тяхното начало. Езикът не е важен. Бихме искали да грухтим,
но сме ограничени от природата, която ни е връчила толкова сложно нещо като думите и ни е
оставила да се оправяме с тях. "Око да види и ръка да пипне" - това е важното, друго няма.
Каквото и да ми говориш, аз не те слушам: ти по-добре ела и ми го дай в джоба,
пък така най-добре ще се разберем. Обещания? Те са, за да бъдат нарушавани.
Разбира се, в цялото това пренебрежително отношение към думите се е появил и един чувствителен човек,
който е казал и обратното: че "Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя". Айде сега!
Какво се прави тоя на обиден, ще му мине, ние сме свикнали да се псуваме по цял ден, той какво се втелява.
Ако наистина го праснем по главата надали така ще мисли. Раната си е рана. Я да пробваме!

3. Музикант къща не храни

Добре, че "Бийтълс", "Цепелин" и "Пинк Флойд" не разсъждаваха така. В България обаче музиката
, и изобщо изкуството, е изумително лековат начин да си пропилееш живота. Човекът, който се е отдал
на подобни занимания е "развей прах", който "лети в облаците". Той е напълно чужд на концентрираната
в изискванията на бита скотска българска душевност. Музикантът е онзи глупак, който се мъчи да свири,
докато ти предвидливо правиш буркани за зимата и през цялото време си знаеш, че ще набиваш парени чушки
през декември, докато онзи вятърничавият се чуди какво да прави. Пада му се! За лека компенсация
служи "Който пее, зло не мисли". Един вид - споко, музикант ли е, той е безобиден наивник, няма да имаш проблеми с него.

2. Много хубаво не е на хубаво

Едва ли има нация, която толкова упорито отказва да приема сполетялото го щастие.
Хубавото е съмнителна работа. То е дошло някак неестествено и те е сварило неподготвен.
Какво да го правиш сега, като сте останали само двамата - ти и хубавото? Понамирисва тая работа...
Многото хубаво е капан за наивници. И като един истински българин трябва постоянно да го наблюдаващ
с присвито око. Още две поговорки влизат в умопомрачителен синхрон с тази. Едната - че "Всичко хубаво си има край",
а другата: "Всяко чудо за три дни". Ако приказките завършват сci "Заживели доволни и щастливи до края на дните си",
българският щастлив финал е винаги един кратък тридневен семинар, от който бързо и отрезвително
трябва да разтърсиш глава и избягаш, за да се гмурнеш отново в любимата отвратителна действителност.
Бъди българин и не вярвай в щастието! То е нещо, което се случва на другите, само и само да те дари с шанса да завиждаш.

1. Преклонена главица, сабя не я сече

Най-големият български шедьовър, обобщил в едно изречение цялата ни народопсихология.

Ниско самочувствие, робска нагласа, угодничество, поглед надолу към обувките, мълчание

и преклонение - ето ни в целия ни блясък. Мъдростта на 500-те години робство, вкарана в действие

и по-дълготрайна от всичко друго. В добавка може да прибавим и не по-малко опасното "

Да би мирно седяло, не би чудо видяло!" Народният мъдрец е казал: Стой си, където си, и мирувай.

Несправедливостта не е твоя работа. Бунтът е за ненормалници. Бъди наведен и мълчи.

Нещата колкото и да са зле, ще се разминат. А ако после съвсем се влошат, нищо, още повече ще наведем главица.

Няма сабя, която да може да достигне толкова ниско, колкото нашият врат.

А, и да не забравяш - срещу ръжен не се рита! Изобщо!

Правила за държане във форумите:

Задължително с главни букви и числа!
- в профила си попълнете всичко възможно, така ще имате повече бутончета.
- изберете си шарен аватар, да мига и свисти. Да бъде голям колкото позволява форума.
- за подпис си сложете някаква голяма картинка - уолпейпър например!
Друг вариант е картинка относно някаква инициатива, например "Аз съм пич и пия боза, А ТИ???", "Аз съм пич и не свалям музика от бай Вълчо, А ТИ???", "Аз съм пич и майка ми е пич, А ТВОЙТА???"... такива картинки можете да откриете в профилите на много хора из българските форуми, сякаш в Data.BG изборът е най-разнообразен.
- ако се сдобиете с някакъв ранг, вие сте направо полу-БОГ!

Направете си повече от една регистрация, безплатно e.

II. Началото:
- трябва да имате някакъв стил на писане... "еТ0 ТаKa E go5pe HanPuMep".
- ще ви кажат да прочетете правилата на форума, но НЕ ГИ четете, за Бога!
Повечето хора правилата на държавата (Конституцията) не са чели, пък в някакво форумче ще ви карат, няма смисъл.
От друга страна те са дълги и само ще ви отегчат.
- разузнайте кои са "шефовете"... от време на време им пращайте по някое съобщение "ko prai6" и се дръжте с тях все едно сте приятели.
- задължително питайте как да станете модератор, пуснете поне една тема по въпроса.

Запомнете едно - най-важното е да имате колкото се може повече мнения/постове! (това е цифрата, която ще стои под аватара ви)

III. Теми - заглавията - използвайте предимно "POMO6T", "HEEEEELP!!!!!!!!!!!", "PROBLEM"...
А ако искате да кажете/покажете нещо интересно, заглавието трябва да е така: ZADYLJITELNO ME VIJ, VIJTE TUK, VLEZ BYRZO и т.н
- пишете с латински букви и не зачитайте гадните букви като Ч, Ш, Щ... вместо тях има 4, 6, 6t... пичовете пишат така!
- старайте се да отваряте нова тема за всичко, което не знаете или се колебаете!
- ако не ви отговори никой в темата до няколко минути започнете да пускате сами отговори в нея, от сорта - "aide be, nikoi li ne znae???????"
- пускайте темите си най-малко в 2 от разделите
- няма значение в кой раздел пускате темата, има назначени хора, които ги местят където трябва, не се притеснявайте.

IV. Отговори в теми:
- отговорът ви да не е повече от 1 ред, максимум 3-4 думи!
В краен случай го разделете на няколко отделни отговора, хем ще увеличите цифричката на постове.
- ако някой някъде ви противоречи - напсувайте го!
Ако не директно по темите - пращайте лични съобщения.
- използвайте мнооого емотиконки, минимум по 3 от вид.
- ако някой каже нещо смешно не забравяйте да пуснете някоя емотиконка
- използвайте бутоните за украсяване на текста... така де, не са сложени за украса!
- задължително използвайте думички като "pi4", "du6ko", "man", "batka"...
Иии... изрази като "aa utepa ribata brato!!" или "xaxxaxa, kurti6 mivki".
- гласувайте във всяка пусната анкета! Ако не ви се чете гласувайте за първата възможност.
След това не забравяйте да пуснете като отделен отговор в темата за какво сте гласували.
- където не сте компетентни изчакайте да отговори някой и след това напишете - "ehh, izprevari me!"

V. Краят:
Все някой ден ще ви омръзне да пишете във форума - тогава напсувайте някой от администраторите.
Той сигурно ще ви забрани достъпа до форума, но вие продължавайте да псувате целия форум по други такива!

Закони за работата:

1. Закон на Слаус:
- Ако вършиш някаква работа прекалено добре, няма да можеш да се отървеш от нея.
2. Закон на Франко за работното място:
- Ако харесваш онова, което правиш, вероятно го правиш погрешно.
3. Бюрократичен принцип на Ларсън:
- Ако направиш невъзможното, шефът ти просто ще го включи в постоянните ти задължения.
4. Първи капан на гения:
- Никой шеф няма да търпи служител, който винаги е прав.
5. Закон на Пъркин:
- Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в з*дника.
6. Закон на Рафъл за бизнеса:
- Колкото по-малко работа имат служителите, толкова по-бавно я вършат.
7. Закон на Лемпнър за заетостта:
- Ако си тръгнеш от работа по-късно, никой няма да забележи. Тръгнеш ли си по-рано, непременно ще срещнеш шефа си на паркинга.
8. Максима на офиса:
- Телефонът никога не звъни, когато нямаш какво да правиш.
9. Закон на Ото:
- Винаги се занимаваш с нещо странично, когато шефът се отбие край бюрото ти.
10. Закон на Клайд:
- Ако се налага да свършиш нещо и го отлагаш достатъчно дълго, има голяма вероятност някой друг да го направи вместо теб.
11. Правило на Хари:
- Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и върви забързано.

Як сборник!

Дойде съобщение, да добавя една в приятели...
Пиша:
- За какви ти е приятелство с мен?
Отговора направо ме уби:
- Не е твоя работа!

Цитат:На някакъв мъж, първо му умряло кучето, жена му изневерила, бойлера му гръмнал, 
колата му откраднали. Отишъл в черквата и попитал:
- Защо, бе Господи!? Защо?
Чул се гръмовен глас:
- Не ме кефиш и тва е!

Тайният Дневник на Архангел Михаил...


Ден 1

Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2

Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.

Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3

Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000

Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001

Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.

Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020.

Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021

Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.

Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036

Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039

През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050

Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051

Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.

Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058

Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.

Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070

Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071

Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080

Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087

Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.

На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!