Страничка за усмивки!

[Druid]

[Druid]

[Druid]

[Druid]

Модерни времена
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за с*кс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече с*кс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
44. А сега се усмихваш. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!

[Druid]

ТЕЛЕГРАМАТА
Кой ще повярва, че някаква си телеграма може да стъжни живота на цяло семейство! От седемте реда в нея разбрахме само две думи – София, откъдето е изпратена, и фамилията на получателя – моята.
Ето само ред от тоя софийски ребус: „Che remonsi eurne sin comme inr cat ducon cors aseko…“
Очевидно телеграмата не беше на турски и съвсем не на английски. Английския си го знам.
Отидох при съседа, който преподава френски език в лицея.
– Комшу, получих телеграма от София. Може ли да ми  я преведеш на турски?
Затрудних го. Десет минути изучава телеграмата.
– Сигурен ли си, че е на френски?
– Да – отвърнах.
– И откъде си толкова сигурен?
– Защото на едно място я има думичката „par“. Пък, доколкото знам, „par“ е на френски!
– Ама в телеграмата има още поне петдесет думи. Може ли заради едно единствено „par“ да смятаме, че е на френски?
– Че тогава на какъв език ще е?
– Очевидно – на български.
– Ама аз не знам български…
– Няма значение, нали изпращачът знае!
– А ти знаеш ли български?
– Не-е-е…
– Тогава защо реши, че е на български?
– Изпратена е от София. София е столица на България. А българите говорят на български!
– Знаеш ли, че си прав! Как не се сетих по-рано!
И отидох при един приятел, преселник от България.
– Това не е български – рече той.
– Аллах, Аллах! Не е на френски, не е на английски… На какъв език може да бъде телеграма, изпратена от София?
– Може би – на немски?
– Може… Защо да не може…
Синът на приятеля ми учеше немска филология. Дадохме му телеграмата.
– Не е на немски – отвърна. – Струва ми се, че е или на италиански, или на испански.
– Ама това са пълни глупости! – развиках се. – От какъв зор българин ще праща на турчин телеграма на испански!
– Може да е искал да се пошегува с вас?
Отнесох телеграмата в преводаческо бюро. Изясни се, че не е нито на испански, нито на италиански и въобще – на никой от известните езици.
Всички в махалата научиха, че съм получил телеграма, написана на неизвестен език. Дали защото искаха да ми помогнат, или просто от любопитство, но вкъщи започнаха да идват познати и непознати.
– Дали може да погледна телеграмата ви? Може би ще мога да помогна…
– Благодаря. А какъв език знаете?
– Арабски.
– Защо българин ще ми праща телеграма на арабски?
– На тоя свят всичко се случва, да не би да разбирате какво става в него в момента…
Идваха разни хора – един знаеше фински, друг – бенгалски.
И, странно, щом се изясняваше, че езикът на телеграмата е неразбираем за още един човек, на мен ми ставаше особено радостно, защото намаляваха езиците, на които би могла да бъде написана, и в резултат – моята задача се облекчаваше.
В един прекрасен ден открих човек, който знаеше шестнайсет езика наведнъж. Тоя полиглот не поиска да дойде у нас, така че се наложи аз да бия път до него. Мъдрият лингвист изучи телеграмата и заключи, че е написана на кубински. Разтреперах се. Да не вземе да ми навлече някакви неприятности!
– А какво е написано в телеграмата? – попитах отчаяно.
– Не мога да знам. Кубинския не го знам.
– Тогава защо решихте, че е на кубински?
– Защото започва с „che“. Всички знаят, че „che“ е умалителното име на Гевара. Че Гевара.
– Извинете, не разбирам защо българин ще ми изпраща телеграма на кубински?
– А какво да прави, ако не знае други езици!
Направо си загубих съня. Добре, че друг полиглот ми обясни, че кубинският всъщност е испански, та малко се успокоих и започнах да си заспивам и без хапчета.
Някой предположи, че телеграмата е на есперанто. Стори ми се напълно вероятно. Трудно, но намерих човек, който го знае.
Оказа се, че не е и на есперанто.
Най-лесното решение би било да я скъсам и изхвърля, но ако в нея става дума за нещо важно и спешно?
По съвет на приятели занесох телеграмата на учен, който знаеше древногръцки, латински и санскрит. Погледна я и каза:
– Напразно се мъчите да я преведете. Тя не е написана на никакъв език.
– В какъв смисъл? – възмутих се. – Какво искате да кажете?
– Исках да ви кажа, че това е шифрограма. Без съответния ключ не можете да я разшифровате.
Втасах я! Получавам от българин шифрована телеграма!
Трябваше още първия ден да я изгоря и разпилея пепелта. Но какъв смисъл? Копие от нея има в пощата, сигурно е попаднала и при съответните органи. Вероятно вече са открили ключа и отдавна са я разшифровали!
Окончателно се паникьосах, направо не си намирах място вкъщи. И изведнъж на вратата някой почука. Беда! Онези, от органите, вече идат!
Оказа се стар приятел. Размахвайки някаква хартия, крещеше:
– Безобразие! Безобразие!
– Какво? Какво се е случило? – разтревожих се още повече.
– Как какво? Преди седмица получих телеграма от Анкара. На, погледни! Опитай да прочетеш какво пише в нея!
Опитах, но нищо не разбрах. Телеграмата изглеждаше така:
„Рък ово дств отонапа ртия тате тър сиид вайспе шно“
– Ти нещо разбра ли? – попита ме.
– На едно място пише „тате“…
– И аз нищо не разбрах и така се минах…
– Мина се? Как?
– Трябва да се чете така: „Ръководството на партията те търси идвай спешно“. Търсили са ме, за да ме назначат за министър… Разбираш ли какво е станало?
– Ами – много хубаво! Защо не тръгваш?
– Къде? Като не можах да разчета тая простотия! Докато обикалях и питах тоя и оня какво може да значи, мина сума ти време! Кой ще ме чака да благоволя да пристигна, та да стана министър… Решили са, че се отказвам от поста, и назначили друг.
За да успокоя приятеля, споменах за своя проблем:
– И аз получих подобна телеграма, никой не можа да я прочете.
– Да не би и теб да са те канили за министър?
– Не мисля, пратена от България… Ти имаш опит, може да разбереш нещичко…
Поблъскахме си главите и в края на краищата разбрахме, че софийската телеграма е написана на френски, но сричките в нея са объркани. Смисълът бе, че българските приятели ме молят да изпратя разказ за международния конкурс „Алеко“.
Докато се борех с телеграмата, бяха минали седмици. Със сигурност бях закъснял. Написах им телеграма, за да се извиня, но в пощата размислих. Как бързо ние, хората, забравяме за неприятностите! Толкова мъки ми докара тая телеграма! А сега сам ще причиня на нещастния български редактор същото! Половината телеграма ще обърка още нашият телеграфист, в Истанбул, а останалото – българският в София.
И се отказах от мисълта да пращам телеграма. Вместо това написах този разказ.

[Druid]

КАК СЕ ПРАВИ БИЗНЕС?




Иван Иванов иска да прави бизнес.
Решава да развъжда калинки.
Чул, че много вървели по министерствата.
Намира Иван Иванов калинки и започва да ги отглежда.
Храни ги с трева, с листни въшки, с прашец от хризантеми.
Калинките растат и наддават на килограми.
За два месеца са готови за назначаване.
Отива Иван Иванов в министерството на земеделието:
– Да ви предложа калинки. – казва той и отваря кутията за обувки.
– За какво са ни – мръщи се служителят – имаме си достатъчно.
Отива Иван Иванов в министерството на културата:
– Да ви предложа калинки – пояснява – обучени и много интелигентни са. Могат да започнат работа веднага.
– Търсихме. Преди. – обясняват му – Сега вече не търсим. Всичките ни стаи са запълнени.
Отива Иван Иванов в министерството на правосъдието. И там не ги искат.
Никъде не ги искат.
Какво да прави с толкова много калинки.
Сеща се, че може да ги даде в зоопарка.
– Да ви предложа калинки. Много са възпитани и не хапят.
– Нямаме условия при нас. – казват му – А и калинки има навсякъде. Няма да предизвикат интерес сред посетителите.
Тогава Иван Иванов решава да организира конкурс „Мис Калинка“.
Пуска обяви навсякъде им медиите.
И започва записване на всички желаещи срещу такса за участие.
А желаещите са много.
Всички искат да поставят на главата си короната на „Мис Калинка.“
Конкурсът става събитието на годината.
За него пишат и говорят всички.
Отразяват го вестници, телевизии, радиа.
Срещу прилично заплащане.
Иван Иванов става известен.
И богат.
Канят го в чужбина да организира и там подобен конкурс.
Ето така се прави бизнес.
Ненчо Добрев

[Druid]

[Druid]

[Druid]

[Druid]

5 Септември


Открихме радиационно-стимулируем метод за добиване на спирт.
Микровълновото лъчение се фокусира върху затворени
в шкафа джибри. Парите се абсорбират от прибор,
разположен в отпадната инсталация.
За една вечер събира до половин литър.

6-20 Септември

Блаженствуваме.